Сирни заговезни

[stertje]

Сирни Заговезни или Неделя Сиропустна са църковен празник 7 седмици преди Великден се отбелязва Сирни Заговезни - денят, който поставя началото на най-продължителния пост през годината.

На трапезата e подредена с избрани блюда - задължителна е баницата, (питка или млин със сирене) сварени яйца, бяла халва с ядки и риба. Вечерта, по-младите семейства отиват при родителите си, където на празничната трапеза всички заедно заговява с млечни храни.

На Сирни Заговезни прошка си вземат млади от стари, децата от родителите, младоженци от кумове - целувайки ръка се изричат: "Прощавай..., мале, тате". "Господ да прощава, простен да си!" - е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо по време на т.нар. хамкане на халва, парче сирене или сварено яйце. Характерен обичай на Сирни Заговезни е и запалването и прескачането на празнични огньове.


От утре се пости - до Великден!

Това е началото на Великия Пост, чиято продължителност от 40 дни е символично свързана с много събития от живота на Иисус Христос. Това е време на подготовка за празника на Възкресението, време на покаяние, на пречистване. И на прощаване – така както Спасителят прости на хората, поемайки греховете им. Христос е казал още: “Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”.
На Неделя Сиропустна или Сирни Заговезни подготовката за Великия пост вече е приключила. Тя е започнала седмица преди това в деня, наречен Месопустни Заговезни. А цялата седмица е наречена “Простена неделя”. На вечерната служба, а по-късно и у дома християните си дават взаимно опрощение за извършените умишлени или неволни грехове, търсят помирение с баща, майка, деца, приятели и врагове. Защото прощаването е началото на един по-разумен, по-смислен и съзидателен живот. В църквата вярващите се обръщат с молитва към Бога да им прости прегрешенията, да ги предпази от духа на безделие, униние, властолюбие и празнословие. След Сирни Заговезни идват дни на физическо и духовно очистване, на молитви, въздържание и размисъл. По този начин християните се подготвят да посрещнат Светлото Христово Възкресение. Според богословите молитвите ни не могат да бъдат чути, ако не измолим прошка за греховете си от Бог. През седмицата от Месни до Сирни Заговезни християните отиват при ближните си с цвете, поклон и целувайки ръка, искат прошката им.
На Сирни Заговезни цялото семейство се събира на трапезата. Тя е особено богата на млечни продукти, яйца и риба. Голямата баница със сирене е задължителна и се разчупва на парчета за всекиго. Едно твърдо сварено яйце се връзва с червен конец и с дълга пръчка се мята към всички. Настъпва веселба при опита на големи и малки да отхапят от яйцето. Този обичай се нарича “хамкане”. Същото се прави и с парче халва, а хората вярват, че който успее да отхапе най-много, ще бъде здрав и честит през годината. На този ден с целуване на ръка всеки се обръща към другите с думата “прости”. Отговорът е “просто да ти е”. Парче от баницата със сирене се скрива някъде и ако през лятото домашно животно се разболее, му се дава от нея, за да се излекува. Особено празнична е вечерта на село. Тя се подготвя седмици преди това. Младите хора събират клони от храсти и дръвчета, с които на Сирни Заговезни се палят огньове. Всички се надпреварват чий огън ще бъде най-голям и висок.
Вярва се, че колкото по-буен е огънят и колкото по-далеч осветява околността, толкова повече тя ще бъде предпазена от градушка. Но най-важното е да се получи прошка, хората да си простят взаимно и да бъдат заедно в очакване на Великия ден на Христовото Възкресение

[stertje]

На всички които съм обидила(несъзнателно) през изминалата година - Простете ми!