Търсят спътници за евтино пътуване

[Charlotte]

Популярната в Европа услуга тръгва и у нас чрез трима ентусиасти

"На 24 юли ще пътувам от Амстердам до Истанбул. Мога да взема още двама. Юрген". "Търся спътник от Виена до Мюнхен за 6 май. Сабине". "Живея в Дюселдорф. На 17 юни трябва да съм в Брюксел. Ако има пътуващ за там, да се обади. Щефан".

Списъкът с подобни обяви на интернет страницата mitfahrzentrale е безкраен. Преди да се пренесе в световната мрежа, Централата за съвместно пътуване съществува като обява във вестник или телефонна услуга. Изобретението е немско, но бързо нашумява в цяла Европа. Днес младите хора там знаят, че ако изтърват влака или не могат да се сдобият с евтин билет за желаната посока, има разрешение - обръщат се към Централата за съвместно пътуване. Услугите й търсят и шофьори, които тръгват на път, без колата им да е изцяло заета. Принципът е прост - пътуващите в един автомобил делят разноските за бензина

Колкото повече пътници, толкова по-евтино. Замислена като облекчение за бедните, централата отдавна се е комерсиализирала, тъй като прибира малка такса от желаещите да участват в съвместното пътуване. У нас нещата стоят по-различно. Първо - защото идеята едва сега навлиза. Второ - защото се прави от ентусиасти, които, колкото и странно да звучи, не искат да прибират такси и казват, че им стига "тая награда" да развият и укрепнат начинанието.

И тримата са програмисти на "Делфи" - Янислав, 22, студент по информатика, Пламен, 31, завършил физика, и Мишо, 30, идеологът.

"Досега сме правили програми, които се инсталират на персонални компютри и се ползват само от един човек - обяснява Мишо. - За първи път с www.3na100.com излизаме в уеб пространството. За да го направим, трябваше да предложим нещо, което до този момент не съществува в България. Така се появи предложението за интернет базираната платформа за споделяне на пътуването. Имам много приятели, които живеят в чужбина и които са ми разказвали за своите пътувания по този начин." Е, и аз имам такива приятели. Една позната например си намери работа, докато използва услугата на централата. Превозващият я с колата се оказал собственик на ресторант и само след седмица я назначи за сервитьорка. Друг познат също изкарал късмет - бързал за важна среща, билетът за влака не бил по джоба му на гарата разбрал, че има място в автомобил, пътуващ, закъдето и той, качил се и пристигнал навреме. А влакът поради някакъв инцидент закъснял. Така моят познат хем пътувал по-евтино, хем не си изтървал срещата. Разбира се, може да се тръгне и на стоп. Що се отнася до Европа обаче, рискът да прекараш нощта, свит в някой храст край магистралата, не е малък. В "Пътуване към Трулала" немският писател Владимир Каминер описва стоп из Дания така: "Датчаните са гостоприемни хора, готови винаги да помогнат - но мислят бавно. Тъкмо са забелязали на пътя човек и вече са отишли два километра напред. След което естествено започват да се питат дали стоящият на пътя не е искал да бъде качен, но вече са изминали още пет километра.

Северният манталитет предполага дълбока мисловност, затова и пътуването на автостоп в Дания не доставя никакво удоволствие." "И при нас не е по-различно - казва ми Мишо. - Като карам кола и видя някой на пътя, веднага ми минава през ума, че трябва да го кача. Особено ако махне. Но веднага се питам, абе тоя що за човек ще е. Мога ли да му се доверя в тези бандитски времена? В този миг минавам рай него, виждам го, че не изглежда лош човек, и докато реша да спра, вече така съм го задминал, че или той трябва да тича, за да ме настигне, или май е по-добре изобщо да не спирам."

"Нашето предложение помага тия колебания предварително да бъдат преодолени - обяснява Янислав. Пътуващите могат да се запознаят още преди да са тръгнали на път и евентуално ако не се харесат, да не го правят. Финансовите условия също договарят преди това."

"Наченки на тази идея съществуват в Студентския град - добавя Пламен. - Например някой написва на входа на блока, че през уикенда ще си ходи до Пловдив, който иска да тръгне с него, да му се обади. От форума на нашата страница разбрахме, че има фирми, които предлагат подобно вътрешноведомствено обслужване. Ние обаче искаме всичко това да се развие на територията на цялата страна, всички да участват в него и да го използват."

Във форума най-често се споделят опасения за сигурността
Как напълно непознати хора ще седнат в една кола за три часа? Не е ли по-опасно, отколкото при стопа? "Напълно непознатите могат постепенно да станат добри познати - казва Янислав. - Аз познавам почти всички, които в петък вечер пътуват от София за Търново и в понеделник сутрин обратно. Но ми е трудно да ги издирвам по телефона, да се уговаряме за нещо заедно. Нашата страница дава възможност всеки да го направи поотделно, като в същото време прочете за всички предложения наведнъж. И да си избере най-изгодното за него. А пък тъй като хората, които пътуват от определен град до друг, обикновено са едни и същи, постепенно да се сприятели с тях."

"Има такива хора, които предпочитат да вземат автобуса, защото им излиза скъпо да тръгнат с колата си. А ако си намерят спътници, разходите ще им излязат много по-малко, а ще пристигнат доста по-бързо", казва Мишо. Янислав, Пламен и Мишо засега не искат да ходят в чужбина. Ако и да имат професия, която е сред най-търсените навън. Те искат да пренесат "чужбината" у нас

Онова, което им се е сторило добро и полезно. И което на самите тях им е интересно. Дори не искат да печелят. "Бихме били много доволни от себе си, ако един ден централата потръгне и у нас. Не е ли хубаво да измислиш нещо и да видиш как то се оказва необходимо на хората, как те го използват, влиза в бита им и го улеснява. Просто ей така да си знаеш, че ти си го направил", звучи тяхното обяснение.

Дали и у нас е дошло времето за сбогом на самотните бегачи на дълго разстояние? Вече има обяви, които казват: "За Великден отивам до морето. Кой тръгва с мен? Иван". "На 24 май в Русе ще празнувам 5 години от завършване на гимназията. Търся превоз. Мария".

Жанина Драгостинова


Източник: в-к Стандарт

[F.R.O.G.]

Аз си мисля, че сайтът ще има много успех, ако се популяризира (рекламира) достатъчно. Но, за това ,естествено, създателите си знаят работата!